247

Проф. Николай Ламбов,  Ръководител катедра „Технология на лекарствените средства  с биофармация“Фармацевтичен Факултет, МУ- София

На   всички   запознати   с   хомеопатичния   метод   на   лечение е ясно, че въздействието върху организма на болния  става  чрез  приемания  хомеопатичен  лекарствен продукт хомеопатично лекарство).

Малко   известен   обаче   е   фактът,   че   Световната  здравна организация (СЗО) преди осем години организира   широкомащабно   проучване с  акцент   върху   различията   между   хомеопатичните   лекарства,   произвеждани в различните държави.

Проучването е проведено с участието на експерти от 105 страни, на членовете   на   Консултативната   група   на   СЗО   за Традиционна медицина, на членове на Консултативната

група  на  СЗО  по  Международната  фармакопея  и  фармацевтичните продукти, както и членове на Центровете на СЗО за сътрудничество в областта на традиционната  медицина.

В хода на проучването се установява безспорно, че използваните   в   различните   държави   хомеопатични   лекарства,  въпреки  еднаквото  им  обозначаване  (етикетиране),  показват  съществени  разлики  в    характеристиките си в резултат на  различните спецификации  на   използвания   хомеопатичен   източник,   начина   на  приготвяне   на   тинктурата   майка,   разрежданията   и   методите за динамизация.

Тук не става дума за неспазване на изискванията на съответните  фармакопейни  статии  и  на  Добрата  производствена   практика,   а   точно   за   различията   в  използваните национални фармакопеи, включително  в  различните  държави  в  рамките  на  Европейския  съюз. Тези различия са важен фактор, който следва да се отчита в хомеопатичната практика и пряко влияе на резултатите от лечебния процес.

На пазара у нас,  към момента, се предлагат,  добилите  популярност  под  името  „монопрепарати“  хомеопатични  лекарствени  продукти  на  две  фармацевтични  компании  –  френската  Boiron  и  немската  DHU,  затова  за илюстриране на проблема ще дадем два примера с техни  продукти  –  често  използвани  в  хомеопатичната практика лекарства.

Продуктите на Boiron се изготвят съгласно изискванията на Френска хомеопатична фармакопея, а тези на DHU – съгласно Немската хомеопатична фармакопея.

Ето  какво  пише на  първия  ред  от  съответните  фармакопейни статии  за популярната Арника:

В   таблицата   от   цитираното   изследване   на   СЗО,   която сравнява монографии от двете национални фармакопеи,  съгласно  които  се  изготвят  лекарствата  във  Франция и в Германия, се демонстрират ясно различията при производството:

Монографии  за  Aconitum  napellus   в  национални  фармакопеи

Съгласно  документ  на  СЗО  „Преглед  на  фармакопеите  по  света“  се  цитират  представените  монографии   за   хомеопатични   продукти   от   Франция   (320), Германия (120).

Съществуват и много различия между производителите  по  отношение  на  използваните  разтворители  и  ексципиенти, дефиниране на процедурите по извличане  и  разтваряне,  динамизиране,  рискове  от  контаминация  с  пестициди,  тежки  метали,  патогенни  онечиствания, начина на импрегнация на неутрален носител и редица други, свързани с производствения процес на  всеки конкретен продукт.

Глобализацията и разширяването на международната търговия са предпоставка за нарастващата необходимост от разработване на глобални стандарти за качество на хомеопатичните лекарства. През 2013 г. 37 държави-членки  на  Съвета  на  Европа  (СЕ)  и  Европейският  съюз  (ЕС),  са  подписали  Конвенцията  за  разработване  на  Европейската  фармакопея,  в  рамките,  на  която  се  предвижда  да  се  изготвят  и  съответни  фармакопейни  статии „ad  praeparationes  homoeopathicas“  и  в  бъдеще,  поне  за  страните  от  ЕС,  се  очаква  хармонизиране  в  тази  област.  Но  работата  по  изготвянето,  приемането  и прилагането им в практиката на фармацевтичните производители ще бъде дълъг и сложен процес.

Неслучайно  дори  в  определението  за  хомеопатичен  лекарствен  продукт  в  евродиректива  2001/83/ЕО  се посочва, че това е лекарствен продукт, приготвен от  суровини, наречени „хомеопатични източници“, в съответствие  с  хомеопатичната  производствена  процедура,   описана   от   Европейската   фармакопея   или,   при липса на такава, от фармакопеите, официално използвани в момента в държавите-членки.

Не  съществува  еквивалентност  между  хомеопатичните лекарства, произведени от различни фирми по  различни  фармакопеи,  дори  при  еднакво  разреждане, независимо от сходните или дори еднакви изходни  суровини.  Всякакви  предложения  за  заменяне на хомеопатични продукти на един производител  с  такива  на  друг,  независимо  от  еднаквото  обозначаване  на наименованието върху опаковките на лекарствените  продукти,  следва  да  се  разглеждат  като  груба  манипулация,  използваща  непознаването на тази наистина специфична материя от работещите на предния фронт медицински специалисти.

Подобни „съвети“, продиктувани от нездрави комерсиални   интереси   и   несъвместими   с   медицинския   морал,  са  подвеждаща  дезинформация  към  лекаря-хомеопат и фармацевта, компрометираща лечението и която е в ущърб на здравето на пациентите.

Цитирани източници:

1. Safety issues in the preparation of homeopathic medicines, WHO 2009  http://www.who.int/medicines/areas/traditional/Homeopathy.pdf

2. Pharmacopoeia française (Phf )

3. German Homeopathic Pharmacopoeia (GHP)

4. Review Of World Pharmacopoeias, March 2013, http://www.who.int/medicines/areas/quality_safety/quality_assurance/resources/InternationalMeetingWorldPharmacopoeias_QAS13-512Rev1_25032013.pdf

5. Homeopathic Medicinal Products Working Group (HMPWG),  http://www.hma