268

Производството на хомеопатични лекарства представлява високотехнологичен процес, при който се съчетават традициите с модерните технологии при най-строг контрол от страна на упълномощените за това органи.

В Европейския съюз нормативният документ, които определя ролята и значението на хомеопатичните лекарства е Европейска директива № 27 от 2004 г. В България правилата по производството, регистрацията, предписването и продажбата на хомеопатичните лекарства са описани в специална глава в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Производството на хомеопатичните лекарства минава през четири етапа.

1. Събиране, идентификация и първична обработка на изходните вещества, от които ще се приготвят хомеопатичните лекарства.
2. Приготвяне на майчина тинктура от водноразтворимите и спиртноразтворимите вещества, или приоготвяне на първоначална тритурация от ввеществата, които не се разтварят в спирт и вода.
3. Динамизация чрез серийни разреждания и разтръсквания (сукусии)
4. Пренос на хомеопатичното лекарство върху неутранел носител (гранули и глобули от лактоза и захароза.) идентифицират и обработват първично.

Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са проучени при патогенетичното експериментиране от лекарите-хомеопати от началото на XIX-ти век до днес. Тяхната нормативна регулация може да бъде намерена в съответните хомеопатични фармакопеи. Според изходното вещество за тяхното производство, хомеопатичните лекарства се разделят на четири групи: лекарства с растителен произход, с животински произход, химически вещества и минерали, биотерапевтици (нозоди).

Най-голям е делът на хомеопатичните лекарства с растителен произход. За производството на хомеопатични лекарства се използват общо 1200 растения. Те се събират в естествената им среда, най-често в свежо състояние и при спазване на указанията на Европейската, Френската и Американската хомеопатична фармакопея. Повечето от растенията са диворастящи, но някои (например невенът – Calendula officinalis, росянката – Drosera rotundifolia и др.) се отглеждат при условията на биологично земеделие в специални плантации, за да се предпазват от изтребване диворастящите видове.

При хомеопатичните лекарства с растителен произход майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода. Това е фитохимичен процес, при който в разтвора се екстрахират съдържащите се в растението активни вещества. Протоколът за приготвяне на майчината тинктура е подробно описан във фармакопеята за всяко хомеопатично лекарство. Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник.  Хомеопатичните лекарства, за чието производство се използват малки животни също преминават през етапа приготвяне на майчина тинктура.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и високопречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар по специална процедура двукратно, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН). При металите първото течно разреждане се приготвя след три сухи тритурации (4CH). Създателят на хомеопатията, Самуел Ханеман подробно описва поцеса на тритурация в Органон на лечебното изкуство.

За приготвянето на някои хомеопатични лекарства се използва тритурация въпреки, че изходните вещества са разтворими във вода. Това се отнася например за лекарството Natrum muriaticum, което се приготвя от пречистена морска сол.

Динамизация

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство, критичен за качеството на крайния продукт. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява на концентрацията на тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо)или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).

След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича „динамизация“.

Пренос на хомеопатичното лекарство върху неутрален носител

Неутралният носител, изнамерен и приложен още от Ханеман са гранули или глобули, съставени от 15% лактоза и 85% захароза. Те се произвеждат на принципа на приготвяне на дражета. В специални турбини първоначално се впръскват кристали лактоза. Докато турбината се върти, в нея се впръсква и след това изсушава (пулверизира) обикновен сироп. Така се получава прах, съдържащ лактоза и захароза.Този прах се изсушава, отново се впръсква сироп, който се пулверизира и се получава прах с по-големи размери на прашинките. Следва ново впръскване на сироп, ново изсушаване и т.н.

В крайна сметка, след 13 дни непрекъснато впръскване и сушене се получават глобули, които представляват порьозни сфери с диаметър 1,8 mm, а след 16 дни се получават гранули – порьозни сфери с диаметър 3,8 mm.Тези гранули и глобули се импрегнират с хомеопатично лекарство, така че то да може да се съхранява във вид удобен за транспорт, съхранение и приложение.

Импрегнирането на гранулите и глобулите с хомеопатично лекарство също преминава през няколко етапа. В миналото просто определено количество гранули млечна захар са напоявани с няколко капки от последния разтвор,  след което гранулите са изсушавани върху филтърна хартия.  Днес обаче процесът е автоматизиран. За да бъде сигурно, че всяка гранула е напоена с разтвор на хомеопатичното лекарство е въведена т.нар. “тройна импрегнация” – патент на фармацевтичната компания Боарон. При нея определено количество хомеопатично лекарство се впръсква върху гранулите с дозатор, после гранулите се изсушават, следва второ впръскване на хомеопатично лекарство, второ изсушаване, трето впръскване на хомеопатично лекарство и трето, последно изсушаване.

Накрая, след като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Гранулите се поставят в по-големи флакони, снабдени с дозатор за множество приложения, а глобулите в малки флакони за еднократна употреба.