Презентацията е заключително то звено в цикъла на хроничната патология на тръбните и паренхимни органи и възможностите на хомеопатичното лечение.
Разгледани са основните патогенетични механизми в развитието на хроничните лезионни процеси при някои паренхимни органи - черен дроб, панкреас и сърце като резултат от въздействието на различни външни фактори в цялостната верига на взаимодействие между ЦНС, невровегетативна, ендокринна и имунна системи. Хроничната болест се разглежда не като изолирана хронична органна патология, а като отговор на целия организъм към хронично действащите агресивни фактори на външната среда. Този поглед определя и мястото на хомеопатичното лечение в случаите, при които конвенционалното лечение е с недостатъчна ефективност. Акцентира се върху факта, че хомеопатичното лечение повлиява не само протичането на хроничната патология, но и качеството на живот при пациента.

Изучаването на лекарствените взаимоотношения в хомеопатията ни позволява по-добре да оценим приликите и разликите между отделните медикаменти, клиничните ситуации, при които тези лекарства влизат във взаимодействие едно с друго, както и ефекта от тяхното комбиниране или редуване.
Въпреки много богатата си и дълбока патогенеза, поликрестите в Материя медика могат да бъдат групирани не само въз основа на хроничния реактивен тип, но и на уникалния си токсикологичен, патофизиологичен и в крайна сметка уникалния си клиничен профил.
На базата на собствен клиничен опит ще бъде представена сравнителна оценка на стойността на симптомите и модалностите на тези най-често изписвани поликрести.